Една история за непотребни автомобилни гуми

Днес останах особено приятно изненадан от Община Бургас

Днес беше този ден в годината в който реших да сменя летните гуми на автомобила си със зимни. За първи път се срещнах с казуса да изхвърля старите си гуми, защото досега гумаджийте при които съм ходил са го правели вместо мен. Но днес ме помолиха да се погрижа аз за тях, защото склада им беше препълнен. Консултирах се с няколко приятели какво правят в такава ситуация и чух доста различни и не много смислени предложения От рода на “изчакай да се стъмни и ги хварли в контейнера”. Не съм краен природозащитник, но не обичам докато се разхождам със семейството ми и да гледам боклуци. Не ми се стори правилно и затова Реших да се обадя в отдел Екология към община Бургас. Не бях сигурен, че трябва да им звъня, но Уви Изненада. Жената от отдела ми каза, че това е точното място. Изключително любезно и професионално ми обясни ситуацията и вариантите които мога да предприема. Попита ме в кой комплекс живея, за да може да ме опъти до най-близкия мобилен център за разделно събиране на отпадъци и още една изненада в моя комплекс има цели два центъра!!! След около 5 минути бях пред пункта, но за жалост той беше почти пълен и някакси нямаше място за толкова обемни боклуци като гумите ми. Просто мал шанс на следващия ден камиони ще извозват натрупаните вехтории и отпадъци. Още една изненада жената, която по цял ден трепери във фургона и чака някой да благоволи доброволно да отиде да си предаде отпадъците при нея вместо да си ги зареже до контейнера – започна да звъни на другите мобилни центрове, за да намери място за гумите ми!!! След няколко минути и няколко телефонни разговора жената ми каза, че е открила свободно място в един от центровете, но за жалост е в съседен квартал… казах й че съм с колата и не ми е проблем и че все пак не живеем в огромен град. След около 10 Мин бях на въпросния мобилен център и какво да видя още една усмихната жена, която ме очакваше и точно след 3 Мин вече се бях разделил със старите си гуми. Извод: около 20 Мин загубено лично време, но едно полезно нещо за заобикалящата ни природа и нашите деца. Не боли, не е трудно, но е приятно особено, когато е студено и стигнеш до един усмихнат човек, който е там за да ти помогне да изпълнеш гражданския или човешкия си дълг.